Song of Solomon 2
1 Аз съм саронски шафран, лилия от долините.
2 Каквото е лилия между тръни, това е моята възлюбена между девойките.
3 Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между младежите. Под сянката ѝ обичам да седя и плодовете ѝ са сладки за мене.
4 Той ме въведе в къщата за пируване и ме погледна с любов.
5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.
6 Лявата му ръка е под главата ми, а с дясната ме прегръща.
7 Заклевам ви, дъщери йерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.
8 Гласа на своя възлюбен чувам! Ето той идва! Припка по планините, скача по хълмовете.
9 Моят възлюбен прилича на газела или на млад елен. Ето стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетките.
10 Моят възлюбен ме заговори: „Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
11 Ето зимата вече мина, дъждът преваля, престана.
12 Цветя се показаха по земята. Настана време за песни и гласът на гургулицата се чува по нашата земя.
13 Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си. Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
14 Гълъбице моя, скрита в скални цепнатини, под каменни заслони, покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти е приятно.“
15 Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, защото нашето лозе е цъфнало.
16 Моят възлюбен е мой и аз съм негова. Той пасе стадото си между лилиите.
17 Докато денят лъха прохлада и сенките бягат, върни се, мой мили, и бъди като газела или като млад елен по планински скали.